3.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 82/13

Докладчик:

Lutz RIBBE

1.1.

ЕИСК приветства съобщението и подкрепя много от направените в него предложения, които са логична последица от обсъжданията за създаването на Европейски енергиен съюз.

1.2.

Представените пазарни подобрения, включително търговията в рамките на деня, премахването на нарушаващи конкуренцията разпоредби, управлението на потреблението на енергия, както и създаването на верни ценови сигнали, по принцип са правилни и важни мерки с оглед на новата структура на енергийния пазар, който в бъдеще ще бъде насочен в по-голяма степен към особеностите на енергията, произвеждана децентрализирано от променливи възобновяеми източници.

1.3.

Сигурните и икономически достъпни доставки на (чиста) енергия за предприятията и домакинствата са жизненоважни за икономиката и хората в модерното общество. Поради това енергийната система поначало е въпрос, който засяга цялото общество, и за осъществяването ѝ е необходим добър баланс между пазара и регулирането. До момента това не е обсъдено в достатъчна степен на политическо равнище, както и в настоящото съобщение.

1.4.

Целта за нисковъглеродни енергийни доставки с висок дял на регулируеми възобновяеми енергийни източници може да бъде постигната в краткосрочен до средносрочен план само ако всички участници на пазара (включително новите участници) разполагат с достатъчно възможности за гъвкавост, като например достатъчен капацитет за съхранение, гъвкави и удобни за потребителите варианти на търсенето, ако са на разположение гъвкави технологии за производство на електроенергия (като например комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия), както и достатъчно добре развита и свързана електроразпределителна инфраструктура, ако потребителите са достатъчно, своевременно и правилно информирани, когато получават възможности да развият собствено предлагане на пазара и могат да разчитат на необходимите инвестиции в технологии и инфраструктура. Всичко това понастоящем не е налице.

1.5.

Ценовите сигнали са важни, тъй като за преобразуването на настоящата система са необходими големи инвестиции. При сегашните борсови цени от 30 или 40 евро/мВт/ч инвестициите — независимо дали в нови мощности за производство на електроенергия, или в технологии за съхранение — не могат да бъдат рефинансирани. Подобни борсови цени са възможни единствено поради това, че до пазара достигат например големи количества електроенергия от амортизирани електроцентрали и че се изплащат субсидии за електроенергия, произведена от въглища, ядрена енергия и възобновяеми източници. Следователно сегашните борсови цени дори не отразяват реалната структура на разходите. Посредством субсидиите и свръхрегулирането цените на енергийните борси създават изкривена представа за действителните разходи за производството на електроенергия. Само с реалистични и прозрачни цени могат да се подават правилните сигнали за необходимите големи инвестиции за преобразуването на съществуващата система.

1.6.

По отношение на ценообразуването следователно са необходими изцяло нови подходи, за да се създаде икономическа основа за желаното ново качество на мрежите (което да обхваща също така управлението на потреблението на енергия и съхранението). Един от подходите би могъл да бъде регулаторните компоненти да се насочат в по-голяма степен към желаните нововъведения и да се оценява по-добре стабилността на системата.

1.7.

Цените в бъдеще би трябвало да отразяват реалните цялостни разходи, свързани с производството, доставките на електрическа енергия и управлението на отпадъците, включително отрицателните външни въздействия (напр. емисиите на СО2). Ценообразуването трябва да бъде реалистично. Това включва необходимостта Комисията да адаптира своята собствена система за подпомагане, а все още съществуващите определени от държавата цени да бъдат премахнати. Комисията още не е представила последователна концепция за това.

1.8.

Голямото техническо предизвикателство на новата енергийна система се състои преди всичко в това, че в бъдеще електроенергията няма повече да се регулира централизирано и да достига от големите електроцентрали до потребителите („отгоре надолу“), а че на базата на голям брой децентрализирани, отчасти променливи възобновяеми източници ще възникнат нови „острови за производство и доставки“, които трябва да бъдат свързани помежду си в мрежа („отдолу нагоре“) и в които управлението на потреблението на енергия (вкл. съхранението), както и местните/регионалните пазари ще играят първостепенна роля.

1.9.

ЕИСК многократно е подчертавал, че в подобни нови, децентрализирани енергийни системи се крият възможности не само що се отнася до общественото одобрение на неотложните структурни промени и необходимите инвестиции (1). По отношение на регионалната икономика също могат да се появят нови перспективи и нови възможности за създаване на стойност извън рамките на досега познатите структури. С новите технологии става възможно по нов начин да се свържат взаимно регионалното развитие и енергийната политика. Освен това свързаните в мрежа острови за доставки създават по-добра сигурност по отношение на атаките срещу критични инфраструктури.

1.10.

Следователно Комисията трябва да разработи системата за търговия от гледна точка на желаната енергийна инфраструктура, а не да се опитва да адаптира необходимите промени на енергийната инфраструктура към съществуващата система на търговия. Освен това тя трябва да обмисли заедно с участниците на пазара какви промени в енергийната инфраструктура и системата за търговия биха могли да създадат условия за постигане на по-диверсифицирана, по-гъвкава, ориентирана в по-голяма степен към потребителите и по-разходоефективна енергийна система.

1.11.

ЕИСК не само приветства заявеното от Комисията във връзка с новото разнообразие от участници, а счита, че е от съществено значение потребителите (тоест предприятията, гражданите, публичните предприятия за енергоснабдяване и т.н.) да бъдат включени активно в производството и директното, местното или регионалното предлагане на пазара. Ако днес предприятията, гражданите или публичните предприятия за енергоснабдяване решат да използват наличния на местно или регионално равнище потенциал за производство на енергия, например под формата на съвместно организирани слънчеви или вятърни централи, те би следвало много по-лесно, отколкото досега да получат възможност да използват произведената енергия непосредствено, без участието на борси или търговци, и/или да я предлагат директно и безпроблемно на пазара. И по този аспект в документа на Комисията много въпроси остават отворени.

1.12.

Комисията многократно изтъкна, че все още съществуват пречки пред енергията от възобновяеми източници, които трябва да бъдат премахнати, и че е необходимо съобразено с пазарните условия насърчаване на възобновяемите енергийни източници на регионално равнище. ЕИСК споделя това мнение, но отбелязва, че разширяването на пазара и намаленото регулиране няма сами по себе си да доведат до увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Представеното съобщение за съжаление обаче не дава индикации какви точно са представите на Комисията по този въпрос.

2.1.

В политическите си насоки Комисията „Юнкер“ определи като една от стратегическите си цели развитието на устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика в областта на климата.

2.2.

Тази цел беше потвърдена в работната програма на Комисията за 2015 г. (2) и беше допълнително подробно описана в рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика в областта на изменението на климата (3): наред с надеждните и икономически достъпни доставки на енергия е необходимо и изграждането на устойчива и екологосъобразна енергийна система със силна конкуренция на пазара и иновации. В рамковата стратегия се отделя специално внимание на активната роля на гражданите с оглед на новата структура на енергийния пазар. Новата структура на енергийния пазар, и по-специално на пазара на електроенергия е важна стъпка за постигането на тези цели.

2.3.

Инициираният със съобщението на Комисията процес на обществени консултации следва да допринесе за преодоляването на редица значителни предизвикателства, които възпрепятстват изграждането на устойчива енергийна система.

2.4.

Европейската комисия свързва това предизвикателство с факта, че „съществуващата пазарна концепция е от епохата на големите централизирани електроцентрали, работещи главно на изкопаеми горива, с основна цел да снабдяват всички домакинства и предприятия в ограничена територия — обикновено тази на държава членка — с толкова електроенергия, колкото им е необходимо, и в която потребителите — домакинства и предприятия — бяха разглеждани като пасивни“. Комисията се стреми към „коренно преобразуване на енергийната система на Европа“, в която децентрализираното производство на електроенергия ще се основава в значителна степен на променливи енергийни източници, ще се включат значително повече участници с променящи се роли и управлението на енергопотреблението ще представлява ново и основно предизвикателство.

2.5.

Като конкретни предизвикателства Комисията посочва:

2.6.

С оглед на преодоляването на тези предизвикателства Комисията определя редица мерки:

3.1.

С оглед на постигането на целите на европейския енергиен съюз ще бъдат необходими много съществени промени, между другото ще е необходимо — както Комисията посочва — „основно преразглеждане на структурата на пазара на електроенергия“.

3.2.

Тези промени ще срещнат достатъчно обществено одобрение само ако а) се проведе интензивен и добре организиран процес на консултации със заинтересованите страни и гражданското общество и б) при това те бъдат приети не само като консултативен, но и като активен партньор.

3.3.

В свое проучване (4) относно оценката на процедурата на консултации на Европейската комисия със „заинтересованите страни“ ЕИСК описа как би могъл да изглежда този процес, като се позова и на своята инициатива за „Европейски енергиен диалог“.

3.4.

Представените пазарни подобрения, включително търговията в рамките на деня, премахването на нарушаващи и възпрепятстващи конкуренцията разпоредби, управлението на потреблението на енергия, както и създаването на верни ценови сигнали са правилни и важни мерки с оглед на преобразуването на енергийния пазар, който в бъдеще ще бъде в по-голяма степен съобразен с особеностите на енергията от променливи възобновяеми източници. Само по този начин могат да бъдат постигнати приветстваните от ЕИСК цели на европейския енергиен съюз, както и да бъдат гарантирани икономически ефективни, щадящи околната среда, сигурни и достъпни доставки на електроенергия за домакинствата и икономиката.

3.5.

ЕИСК изтъква особеното значение на търговията в рамките на деня с оглед на организирането на целесъобразна търговия с електроенергия от променливи възобновяеми източници.

3.6.

Той приветства факта, че в съобщението още веднъж се описват основните принципи на „новата енергийна система“. Той ги разглежда като правилен сигнал към всички пазарни участници и към обществото като цяло. Те включват:

3.7.

Сигурните и икономически достъпни доставки на чиста енергия за предприятията и домакинствата са жизненоважни за икономиката и хората в модерното общество. Поради това енергийната система поначало е въпрос, който засяга цялото общество, и за осъществяването ѝ е необходим добър баланс между пазара и регулирането. До момента това не е обсъдeно в достатъчна степен на политическо равнище, нито в настоящото съобщение. Например въпросът, дали не би било по-добре преносните и разпределителните мрежи — подобно на автомагистралите, железопътната мрежа или водоснабдяването — да бъдат поверени на публичните органи, не се решава в Брюксел, но може да бъде обсъден тук. Енергийната политика включва определянето на ясни рамкови условия, както и упражняването на регулаторен надзор. Тя включва също така защитата на потребителите и защитата на особено уязвими социални групи.

3.8.

В настоящото си становище ЕИСК ще се въздържи от положителен коментар на многобройните правилни мерки, представени от Комисията, включително критичното ѝ отношение към резервните мощности. Вместо това стремежът е да бъдат представени някои съображения, които според Комитета не са достатъчно застъпени в съобщението или на които Комисията евентуално не е обърнала достатъчно внимание.

4.1.

ЕИСК е напълно съгласен с Комисията, че е необходимо „коренно преобразуване на енергийната система на Европа“. От гледна точка на Комитета обаче представените в съобщението подходи за намиране на решения представляват не толкова „коренно преобразуване“, колкото адаптиране и допълване на настоящата система.

4.2.

ЕИСК би желал по-специално да отбележи, че „коренното преобразуване“ не може да се състои единствено в свързване на националните системи в европейска мрежа, реформиране на съществуващите пазари и системи за търговия, както и в значително увеличаване на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници. По-скоро e необходимо да се проектира и изгради съвършено нова енергийна система, с много по-голямо разнообразие от децентрализирани участници. Това означава не само укрепване на съществуващите преносни и разпределителни мрежи, а и обезпечаване на тези мрежи с нова, технически по-усъвършенствана инфраструктура. Следователно тази нова мрежа би следвало да разполага с отчасти напълно нови и по-разнообразни структури за функциониране, свързване и предлагане на пазара. Сегашните класически енергийни източници ще изпълняват преходна роля в този процес.

4.3.

Целта за нисковъглеродни енергийни доставки с висок дял на регулируеми енергийни източници може да бъде постигната в краткосрочен до средносрочен план само ако:

Всичко това понастоящем не е налице.

4.4.1.

Комисията подчертава значението на ценовите сигнали, които a) следва да насърчават потребителите да играят активна роля на енергийния пазар, както и б) да създават стимули за предприятията да инвестират в нови, нискоемисионни енергийни технологии. Подобни ценови сигнали са важни, тъй като за преобразуването на настоящата система са необходими големи инвестиции. При сегашните борсови цени от 30 или 40 евро/мВт/ч, които като крайни цени са, естествено, интересни за потребителя, инвестициите — независимо дали в нови мощности за производство на електроенергия, или в технологии за съхранение, не могат да бъдат рефинансирани. Понастоящем подобни цени на енергийните борси са възможни единствено поради факта, че до пазара, наред с другото, достига голямо количество електроенергия от амортизирани електроцентрали и че се изплащат големи субсидии за електроенергия, произведена от въглища, ядрена енергия и възобновяеми източници. Следователно сегашните борсови цени не отразяват реалната структура на разходите. Посредством субсидиите и свръхрегулирането цените на енергийните борси създават изкривена представа за действителните разходи за производството на електроенергия. Само с реалистични и прозрачни цени могат да се подават правилните сигнали за необходимите големи инвестиции за преобразуването на съществуващата система.

4.4.2.

В съобщението на Комисията се обръща твърде малко внимание на въздействието, което има особената структура на разходите за енергията от възобновяеми източници: при нулеви пределни разходи на ВЕИ и на съоръженията за съхранение на електроенергия от пазарите на едро вече не постъпват положителни ценови сигнали. От тук произтичат две последици. Първо, когато чрез цените на едро не се изпращат сигнали за краткосрочното разпределение на електрическата енергия, те трябва да бъдат създадени чрез други мерки, като например субсидии. Второ, нулевите пределни разходи изискват изцяло нови механизми за рефинансиране на енергията от променливи възобновяеми източници, както и на съоръженията за съхранение на електроенергия.

4.4.3.

Следователно по отношение на ценообразуването са необходими изцяло нови подходи, за да се създаде икономическа основа за желаното ново качество на мрежите (което обхваща също така управлението на потреблението и съхранението на енергия). Един нов подход би бил вниманието да се насочи към преработване на регулаторните компоненти на цената за крайните потребители, по-специално по отношение на данъчното облагане на електроенергията и таксите за ползване на мрежите. Необходимо е да се провери възможността за преструктуриране на финансирането на общите административни разходи в енергийната система.

4.4.4.

За да могат цените точно да отразяват всички разходи за доставките на електроенергия, ЕИСК се застъпва за това Комисията — в рамките на хармонизиран за целия ЕС подход — да пристъпи към създаването на пълна прозрачност на разходите. Установените и съпоставими разходи следва да отразяват реално направените цялостни разходи, свързани с производството, доставките на електрическа енергия и управлението на отпадъците. Изчислението на направените разходи трябва да включва също и отрицателните външни въздействия (например емисиите на CO2) и субсидиите. Във връзка с това ЕИСК препраща към свои предходни становища (7) и изявления и продължава настоятелно да призовава Комисията да спази обещанието си за цялостно включване в цените на всички разходи (вкл. външните фактори), от производството до управлението на отпадъците, и да не допуска пряка или непряка конкуренция за субсидии между различните енергийни източници.

4.4.5.

Наред с реално направените разходи рамковите условия следва да бъдат такива, че цените да вземат под внимание както постигнатите резултати, така и избягването на емисиите на парникови газове или създаването на необходимите висококачествени работни места. Цените трябва да отразяват факта, че ще има периоди на голямо предлагане и по-малко търсене, както и обратното — периоди на голямо търсене и по-ограничено предлагане. Само когато цените отразяват цялата истина относно разходите и резултатите и намаленията бъдат в пълен размер отразени в цените за крайните клиенти, ще се постигне желаното от Комисията адаптиране под формата на управление на потреблението на енергия, по-гъвкави електроцентрали и съхранение.

4.4.6.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че регулирането на цените трябва да бъде премахнато. Правилното е да се позволи свободното ценообразуване, както нагоре, така и надолу. Това води до необходимите реакции на пазара и подпомага възможностите за гъвкавост, като управление на натоварването и съхраняването на енергия. Според ЕИСК правилото в насоките на ЕС за държавните помощи, според което не могат да бъдат отпускани помощи при отрицателни цени на електроенергията, е съществена пазарна намеса, която ощетява едностранно производството на енергия от възобновяеми източници и отдава предпочитание на вредни за околната среда технологии с по-високи пределни разходи. Настоящите помощи са компенсация за лошото функциониране на ценовите сигнали, по-специално поради липсата на интернализиране на външни разходи. Европейската комисия може сама да премахне това положение чрез реформа на своите насоки за помощите. ЕИСК очаква от Комисията концепция, която да се бори с причините за отрицателните цени и едновременно с това да премахне в дългосрочен план нуждата от помощи.

4.4.7.

В документа на Комисията, наред с останалото, се повдига и въпросът за необходимостта от подобряване на търговията с емисии. ЕИСК е представил собствено становище по този въпрос (8). Той подчертава обаче, че дори и след провеждането на строга реформа външните разходи за изкопаеми горива ще бъдат включени само частично в цените. Международният валутен фонд оценява субсидиите за изкопаеми енергийни източници в ЕС на общо 330 млрд. щатски долара годишно и ги определя като неефективни, възпиращи иновациите, оказващи отрицателно въздействие върху бюджета, социално несправедливи и катастрофални от гледна точка на околната среда (9).

4.4.8.

Дори и най-доброто ново структуриране на пазара не може да компенсира изпратените по този начин погрешни ценови сигнали и предизвиканите проблеми.

4.4.9.

Комисията всъщност многократно изтъква, че все още съществуват пречки за енергията от възобновяеми източници, които трябва да бъдат премахнати, и че е необходимо съобразено с пазарните условия и регионализирано насърчаване на възобновяемите енергийни източници. ЕИСК споделя това мнение. Настоящото съобщение за съжаление обаче почти не дава индикации какви точно са представите на Комисията по този въпрос.

4.5.1.

В заглавието на съобщението на Комисията се говори за „нова структура на енергийния пазар“. В документа обаче почти изключително се обсъждат възможните и считани за необходими промени в областта на електропреносните мрежи, пазарите на електроенергия и търговията с електроенергия. В глава 5 се говори дори за „консултативно съобщение относно структурата на пазара на електроенергия“.

4.5.2.

Такова подчертано фокусиране върху електропреносната мрежа и пазара на електроенергия не съответства в достатъчна степен на същинското и голямо предизвикателство, пред което е изправена Европа в областта на енергийната политика. Секторите на отоплението и транспорта трябва да бъдат включени в по-висока степен в съображенията, още повече че в бъдеще могат да се очакват много повече връзки между тези три области в сравнение с настоящия момент, в резултат на което могат да се създадат възможности, а проблемите да се намалят (ключови думи: wind-power to heat, power to gas/hydrogen, електромобилност).

4.5.3.

Конвергенцията на сектора на електроенергията със секторите на отоплението и на мобилността е много по-лесно осъществима в децентрализираните електроенергийни системи, отколкото в централизирана система. Тъй като отоплението и мобилността сами по себе си са децентрализирани, те лесно могат да бъдат разработени като възможности за гъвкавост по отношение на електроенергията, ако електроенергията също може да се предлага на пазара децентрализирано и директно. Поради това задачата за преобразуване на пазара на електроенергия е тясно свързана с развитието на децентрализирани възможности за предлагането на електроенергия от променливи възобновяеми източници, в които трябва да бъде включено също и използването на приложения за отопление и мобилност.

4.5.4.

По отношение на пазара на електроенергия Комисията прави много предложения за нови структури в съществуващата система на търговия — предимно в борсовата търговия. Естествено, желателно и важно е да има по-голямо разнообразие на съществуващата търговия с енергия на местно, регионално, национално и европейско равнище. Това обаче не трябва в никакъв случай да се осъществява изцяло чрез борси и търговци. Комисията обаче не засяга този въпрос.

4.5.5.

Ако днес предприятията, гражданите или публичните предприятия за енергоснабдяване решат да използват наличния на местно или регионално равнище потенциал за производство на енергия, например под формата на съвместно организирани слънчеви или вятърни централи, те би следвало много по-лесно, отколкото досега да получават възможност да използват произведената енергия непосредствено, без участието на борси или търговци, и/или да я предлагат директно и безпроблемно на пазара.

4.5.6.

Въпреки това почти няма предложения как трябва да бъдат подпомагани вече очерталите се нови форми на децентрализирано директно използване или местно предлагане на пазара („от бизнеса за бизнеса“), като също толкова малко внимание се обръща и на местните видове търговия и промяната на формата на енергията (хранилища).

4.6.1.

В съобщението се говори ту за „интегриране на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система“, ту за необходимост от „адаптиране на структурата на пазара към възобновяемите енергийни източници“, а на друго място — за „адаптиране на пазара към енергията от възобновяеми източници“. ЕИСК би искал да уточни, че според него не става въпрос основно за „интегриране“ на възобновяемите енергийни източници в съществуващата електроенергийна система, макар че в дългосрочен план те трябва да играят основна роля.

4.6.2.

Голямото техническо предизвикателство на новата енергийна система се състои преди всичко в това, че, както трябваше да бъде представено от Комисията още по-ясно в рамките на процедурата за консултация, в бъдеще електроенергията няма повече да се регулира централизирано и да достига от големите електроцентрали до потребителите („отгоре надолу“), а че на базата на голям брой децентрализирани, отчасти променливи възобновяеми енергийни източници ще възникнат нови „острови за производство и доставки“, които трябва да бъдат свързани помежду си в мрежа („отдолу нагоре“) и в които управлението на потреблението на енергия (вкл. съхранението) ще играе първостепенна роля.

4.6.3.

Във връзка със стремежа към ново разнообразие на действащите лица това следователно ще означава, че наред с установените (големи) търговски структури до известна степен трябва да бъдат изградени и напълно нови форми на децентрализирано предлагане на пазара и системи за управление на енергетиката.

4.6.4.

Насърчаването на иновациите както в областта на информационните технологии и техниката за производство, така вече и на техниката за съхранение, в системата за дистрибуция, а също и в контролните системи за жилища и сгради позволи още днес да се създадат голям брой подобни „острови за производство и доставки“, които изглеждаха немислими преди няколко години. Отделни лица, дружества, организации (като например енергийни кооперации) или общини (публични предприятия за енергоснабдяване) си разработиха някои независими или отчасти независими решения, което им позволи да зависят в много по-малка степен от традиционното (и по-гъвкаво) предлагане и търговски потоци. Важно е да се види това паралелно развитие на техническите, респ. технологичните и социалните или социологическите промени. И двете вървят в една и съща посока, а именно: към повече независимост и саморегулиращи се, децентрализирани мрежови единици.

4.6.5.

Започва се с много малки стъпки: вече се развиват изцяло нови структури, както показва примерът с фотоволтаичните системи. Преди около 5 години собственото потребление на фотоволтаичен ток все още беше напълно безинтересно от икономическа гледна точка, произвежданият ток просто беше включван в мрежата. Това се промени из основи — понастоящем по икономически съображения вече не се използват фотоволтаични покривни инсталации, които не са насочени към максимално използване на електроенергията от собствено производство, а това от своя страна води и до повишаване на търсенето на технологии за съхранение, а оттам и до тяхното по-нататъшно развитие. По този начин фотоволтаичните инсталации допринасят за облекчаване или балансиране на преносните мрежи. Например в комбинация с очакваната електромобилност или свързването с производството на топлинна енергия понастоящем се откриват изцяло нови, допълнителни възможности за децентрализирано производство и използване на енергия.

4.6.6.

Потребителите обаче, които произвеждат и използват собствена електроенергия и желаят да дават евентуалния излишък например на съквартиранти или съседи, вече не са класически „активни участници на пазара“. За съжаление в документа на Комисията не се описва как конкретно трябва да бъдат променени рамковите условия с оглед на насърчаването на подобни структури.

4.6.7.

Също така не е представено в достатъчна степен с какви конкретни затруднения все още се сблъсква производството на енергия от възобновяеми източници.

4.6.8.

ЕИСК многократно е подчертавал, че в подобни нови, децентрализирани енергийни системи се крият възможности не само що се отнася до общественото одобрение на неотложните структурни промени и необходимите инвестиции. Нови перспективи за регионалната икономика и нови възможности за създаване на стойност могат също така да възникнат извън рамките на досега познатите структури. С новите технологии става възможно по нов начин да се обвържат регионалното развитие и енергийната политика, както и значително да се подобрят нарасналите изисквания към сигурността на критични инфраструктури.

4.6.9.

Засиленото местно производство и директно предлагане на пазара следователно трябва да бъдат приветствани и поради това, че по този начин могат да бъдат намалени загубите по мрежата. Федералната агенция за мрежите в Германия пише по този въпрос (10): „Очевидно е, че промяната на системата за енергоснабдяване може най-добре да се осъществи при тясно сътрудничество между всички участници. […] Следва да приветстваме подходи, при които възможно най-много се увеличава енергийното потребление при източника. Енергоснабдяването винаги се е базирало на този принцип, тъй като той намалява до минимум загубите по мрежата.“

4.6.10.

Следователно Комисията трябва да проектира системата за търговия от гледна точка на желаната енергийна инфраструктура, а не да се опитва да адаптира необходимите промени на енергийната инфраструктура към съществуващата система на търговия.

4.6.11.

Следва обаче да се има предвид опитът на много държави, където някои участници на пазара, напр. стратегически инвеститори, подбират сегменти от сектора на енергопроизводството единствено за да максимизират своите печалби, като едновременно с това отказват да инвестират в сигурността на доставките, иновациите и поддръжката, прехвърляйки тези разходи на своите клиенти.

4.7.1.

Целта на една нова европейска енергийна политика не може да се състои в наличието на възможно най-голям брой независими, тоест изолирани от междусистемните връзки, зони на снабдяване. Необходимо е преди всичко да се създадат възможно най-голям брой подобни ефективни, конкурентоспособни и разположени в близост до потребителите „острови за производство и доставки“, както и свързването им в европейска мрежа. Това следва да се осъществява също така и с оглед на факта, че гарантирането на енергийната сигурност е задача на ЕС, но фактическото задължение за осъществяването на енергийните доставки попада в сферата на компетентност на общинските или регионалните органи.

4.7.2.

Ако рамковите условия са правилни и са определени верните ценови сигнали, ще възникнат много такива по-малки мрежови единици, които ще създадат икономически оптимум от собствено производство и потребление, но те трябва да бъдат свързани със съседни мрежи или мрежи на по-високо ниво, например с оглед на осигуряването на положителна или отрицателна балансираща енергия.

4.7.3.

В рамките на тези системи, но също и на по-високо равнище управлението на потреблението на енергия ще играе основна роля; ЕИСК разглежда технологиите за съхранение като част от него. Съоръженията за съхранение ще играят важна роля в мрежата, тъй като от техническа гледна точка те ще изпълняват и двете функции, а именно на антициклични потребители или производители.

4.7.4.

При създаването и гарантирането на това широко разнообразие от участници осигуряването на равни условия за конкуренция и координацията на системите на националните оператори на системи националните регулаторни органи и ЕС ще имат да изпълняват важни задачи. Бъдещите системи за енергийни доставки се нуждаят от добре координирана в цяла Европа система за управление на енергията (съпоставима например със системата на въздушния транспорт), която да има поглед върху състоянието на всички свързани „острови за производство и доставки“ и да регистрира евентуално възникващи инциденти. Така в извънредни случаи може автоматично или ръчно да се осъществи намеса, за да се осигури стабилност на мрежите и безопасност.

4.7.5.

Това сътрудничество може да функционира само с добре изградени и оптимално организирани преносни и разпределителни мрежи. Това включва също така — преди всичко с оглед на споменатите по-горе недостатъчни стимули за инвестиции посредством цените — условието публичните средства, като например „Механизмът за свързване на Европа“, да се използват по-интензивно за създаването на трансгранични електропреносни мрежи, вместо да се фокусират например върху газовата и петролната инфраструктура.

4.7.6.

Операторите на системи трябва да бъдат — в това отношение ЕИСК е съгласен с Комисията — „неутрални посредници на пазара, за да се даде възможност за разработването […] на пазарни услуги за потребителите“. Комисията би следвало да посочи по-ясно какви промени възнамерява да предприеме с оглед на постигането на тази цел, както и да определи по-точно ролята и задачите на операторите на разпределителни системи, но също и на регулаторните органи.